Климатичните промени и бизнесът

За повече от 50 млрд. се оценяват щетите от бедствия в Европа.

Горещини, суши и опустошителни наводнения засегнаха милиони хора и причиниха щети за милиарди и тази година. В условията на климатична криза такива екстремни метереологични явления ще стават по-чести и по-интензивни. Те остават след себе си сериозни щети върху имущество и критична инфраструктура, оказват голямо влияние върху човешкото здраве и производителността, разстройват цели сектори като селското стопанство, транспорта и туризма. Отвъд отрицателните въздействия които могат да бъдат остойностени в пари, такива бедствия преобръщат живота на цели семейства, общности и региони. Те променят из основи усилията, на които разчита бизнесът – от малки местни предпиятия до мултифунционални компании с глобални вериги на доставки.

Щети по имущество и инфраструктура

През лятото на миналата година тежки наводнения засегнаха няколко държави в Централна и Западна Европа, вземайки безпрецедентен брой жертви – над 230 души. Щетите бяха огромни: 130км магистрали бяха затворени непосредствено след бедствието, над 600 км жп линии бяха повредени. Хиляди домове бяха залети от кал. По-рано през годината силна буря вилня в Югозападна Франция и причини надовнения и свлачища, затвори пътища, повреди мостове, шосета и къщи. Дори най-развитите икономики по света не са достатъчно добре подготвени за такива екстремни бедствия, въпреки че разполагат с най-добре развитите системи за превенция и реакция.За повече от 50 млрд. долара се оценяват щетите от такива бедствия в Европа за 2021 г. Това посочва световната метереологична организация в последния си систематичен доклад за състоянието на климата на континента. Наводненията са най-честите бедствия и причиняват над 80% от икономическите щети. В глобален мащаб огромна част от обществената инфраструктура е изложена на риск от наводнения. Потенциалните икономически щети от покачването на морското равнище се изчисляват на 14 млн. долара до края на века. Става дума за пътища, летища и пристанища, но и енергийни и телекомуникационни мрежи. Без овладяване на парниковите емисии и покачването на глобалната температура в рамките на 1,50 до 2050 г. и без навременна адаптация щетите по инфраструктурата биха били сложни и скъпи за отстраняване и биха довели до загуби и смущения за много бизнеси в различни сектори.

Застраховане 

Дори и преди да са настъпили потенциално катастрофални природни бедствия, икономическите щети от климатичните промени вече са видими.
Например с напредването на климатичната наука се увеличават и възможностите за по-точно прогнозиране кои територии, активи и икономически дейности ще бъдат засегнати от наводнения с покачването на морското равнище. В уравнението се намесва и потенциалната промяна в общественото възприятие на риска: определени сгради и активи могат да се обезценят още преди водите да са придошли или водоизточниците да са пресъхнали, ако хората осъзнаят, че това е неизбежно.

Придорните бедствия са причинили щети за 280 млрд. евро в глобален мащаб през 2021 г., сочи оценката на Munick Re. Германският гигант на застрагователната индустрия, който поема рисковете на преките застрахователи, посочва, че по-голямата част от тези разходи са причинени от климатичната криза. По-малко от половината – само 120 млрд., са били застраховани.
Въпреки че много презастрахователи прекратяват или намаляват експозициите си за природни бедствия, най-големите компании – особено Munich Re, Swiss Re и Hannover Re – виждат сериозни възможности за бизнес с климатичните рискове. За това и увеличават ставките си за покритие срещу природни бедствия. Те прехвърлят тези увеличения към клиентите си и се оттеглят изцяло от райони, силно изложени на климатични рискове.
Зачестяването на бедствените явления и увеличаването на разходите на застрахователните компании ще увеличат цените на полиците и ще направят този вид защита по-недостъпна за хора и бизнеси, особено в по-уязвими региони.
Застрахователната индустрия се намира на важен кръстопът. От една страна, сериозна част от приходите и идват от полиците на компании за изкопаеми горива, чиито дейности са сред най-големите източници на парникови газове, ускоряващи климатичната криза. От друга страна, разходите им за застрахователни събития, причинени от климатичната криза, нарастват значително. Тази година бележи ускорение на климатичните ангажименти в този сектор: 68% от застрахователите имат политики за изход от въглища, а 38% и са изход от пазара на петрол и газ.

Вериги на доставки

Сътресенията във веригите на доставки по време на пандемията бяха бегъл поглед в бъдещето за потенциалните сътресения в глобалната икономика при съвпадението на различни бедствия в различни части на света в ускорението на климатичната криза. По-честите и по-интензивни екстремни явления могат да нанесът шети на фабрики и да блокират производствени процеси по веригите за доставки. Разрушения по инфраструктурата могат да причинят забавяне в транспорта.Засушаванията биха увеличили цената на водата – незаобиколим ресурс в почти всяко производство.
Нестабилността на климата може да създаде много предизвикатества пред компаниите: несигурност в цените на ресурсите за производство, на енергията, транспорта и застраховането. Някои продукти могат да остареят или да загубят пазарите си.

Човешкото здраве и продуктивност на труда

Хората остават най-важният фактор за всяка дейност. Нуждата от квалифицирани работници е едно от най-големите предизвикателства пред бизнеса в Европа и света в момента.
Промените в климата влияят на здравето на хората в региона по безброй начини: екстремни горещини водят до случаи на смърт и увеличават различни заболявания; покачващите се температури увеличават зоонозите и болестите, предавани от храна, вода и насекоми; задълбочават проблемите с психичното здраве.
Освен че може да се очаква увеличаване на броя на болнични дни заради екстремни климатични явления, тенденцията на застаряване на населението в цяла Европа може да означава и повече хора в работоспособна възраст да отсъстват от работа.Защото ще трябва да се грижат за възрастни и деца, които са по-уязвими на екстремните жеги.
Тези проблеми са особено съществени в строителството и селското стопанство, където хората работят на открито. При температури над 300 продуктивността на заетите спада с около 15%, което се изразява в загуба на един работен ден в седмицата. Това сочат изчисленията в прокта HEAT-SHIELD, който изследва ефектите от излагането на топлина върху производителността на работниците в промишлените сектори. А тези бизнеси наемат половината от работната сила в Европа; производство, строителство, транспорт, туризъм и селско стопанство.